#
Стандарти

ЕЛЕКТРОФИЗИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

ПОЛИНЕВРОПАТИИ

Препоръчителни ЕМГ изследвания при полиневропатии;
· Скорост на провеждане по двигателните влакна, дисталните моторни латенции, амплитудата и площта на СМАП ( 2 нерва на горни и 2 нерва на долни крайници.
· Изследване скоростта на провеждане на къси разстояния за да се търсят огнищни увреди по хода на нервите (напр. при множествена мононевропатия – най-малко на 2 нерва).
· Скорост на провеждане по сетивните влакна, дисталните сетивни латенции и амплитудата на СНАП (по 1 нерв на ръка и крак).
· Отчитане на блок на провеждане, теморална дисперсия и А-вълни които са специфични критерии при някои полиневропатии (при синдрома на Guillian – Barre)
· F-вълните в горен и долен крайник (n. Medianus, n. Tibialis)
· Н-рефлекса от m. soleus
· Иглена ЕМГ- най-подходящия момент за ЕМГ е след 20 ден от началото на заболяването, тъй-като промените са напълно изразени (най-малко на 4 мускула).

МОНОНЕВРОПАТИИ:
Препоръчителни ЕМГ изследвания при мононевропатия на n. medianus в областта на китката (синдром на карпалния канал):
· Скорост на провеждане по двигателните влакна на n. Medianus за участъка лакът-китка, дисталната моторна латенция – китка – m. Abd. Poll. Brevis (при разстояние 7-8 см), амплитудата на СМАП.
· Оределяне на минималната латенция на F-вълната.
· Скорост на провеждане по сетивните влакна, дисталната сетивна латенция и амплитудата на СНАП.
· Иглена ЕМГ на m. abd. Poll. br.
При нормални ЕНГ параметри, получени чрез рутинните методи на изследване се прилагат по-чувствителни методи за диагностиката:
· Скорост на провеждане по двигателните и сетивните влана на n. Medianus през карпалния канал.
· Да се потърси блок на провеждане при стимулиране на нерва над китката.
Прилагане на inching методика:
· Стимулиране на двигателните и сетивните влакна на n. Medianus през карпалния канал: започва се на 2 см проксимално от дисталната гънка на китката, стимулира се на всеки 2 см до дисталната точка - 4 см дистално от гънката на китката.
Мононевропатията на n. ulnaris в областта на лакътя по честота е втора, след синдрома на карпалния канал.
Препоръчителни ЕМГ изследвания:
· Скорост на провеждане по двигателните влакна за участъка лакът-китка и през лакътя, дисталната моторна латенция до m. Abd. Dig. V , m. inteross. Dors,i. амплитудите на СМАП, търене на блок на проводимост при стимулиране на нерва в областта на лакътя.
· Скорост на провеждане по сетивните влакна на n. Ulnaris за участъка лакът-китка и в дисталнич участък – китка – v пръст, дисталната сетивна латенция, определяне амплитудата на СНАП и блок на проводимост в областта на лакътя.
· Иглена ЕМГ на m. abd. Dig. V, m. inteross. Dors. i
При затруднение за локализиране на увредата на n. Ulnaris в лакътя се използват някои допълнителни методики:
· Скорост на провеждане по сетивните влакна на ramus dors. N. ulnaris, измерване на латенцията и амплитудата на СНАП.
· Прилагане на inchingметодика през лакътя, подобна на методиката при изследване на n. Medianus при синдрома на карпалния канал. Започва се на 4 см под медиалния епикондил, стимулира се на всеки 2 см до проксималната точка над епикондила.
Мононевропатия на n. radialisв областта на sulcus nervi radialis (т. нар. “сънна” парализа.
Препоръчителни ЕМГ изследвания:
· Скорост на провеждане по двигателните влакна на n. Radialis за участъка аксила-под лакът и измерването на амплитудите над и под мястото на притискането; търси се блок на проводимост при стимулиране на нерва в проксималната точка.
· Скорост на провеждане по сетивните влакна на n. Radialis, дисталната латенция и амплитудата на СНАП.
· Иглена ЕМГ на мускулите на предмишницата ( m. Ext. Dig. Comm., m. brachioradialis).
Синдром на n. interosseus posterior .
Препоръчителни ЕМГ изследвания:
· Скорост на провеждане по n. Interosseus posterior.
· Иглена ЕМГ на m. supinator, m. Ext. dig. Communis и други дистално разположени мускули инервирани от n. Interosseus posterior.
Исхемична увреда на n. Peroneus.
Препоръчителни ЕМГ изследвания:
· Скорост на провеждане по двигателните влакна на n. Peroneus за участъка коляно-глезен и през caput fibulae, дисталната латенция и амплитудата на СМАП под и над caput fibulae за да се установи дали има блок на проводимост.
· Иглена ЕМГ на m. ext. Dig. Brevis и m. tibialis anterior.
Синдром на тарзалния кана – n. Tibialis.
Препоръчителни ЕМГ изследвания:
· Скорост на провеждане по двигателните влакна на n. Tibialis за участъка коляно-глезен и през тарзалния канал, дисталната латенция и амплитудата на СМАП над и под тарзалния канал за да се търси блок на проводимост.
· Изследване на n. cutaneus plantaris medialis и lateralis.
· Иглена ЕМГ на m. abd. Hall. и m. abd. Dig. V.



НАСЛЕДСТВЕНИ МОТОРНО-СЕТИВНИ НЕВРОПАТИИ
БОЛЕСТ НА CHARCOT – MARIE – TOOTH
Препоръчителни ЕМГ изследвания:
· Скорост на провеждане по двигателните влакна на периферните нерви на ръцете и краката, дисталните моторни латенции, амплитудите на М-отговорите ( най-малко 2 нерва на горен крайник и 2 на долен крайник).
· Провеждането по n. facialis, hypoglossus n. Axillaries, n. musculocutaneus.
· Изследване на F-вълните и латенции.
· Изследване на Н-рефлексите от m. soleus
· Скорост на провеждане по сетивните влакна, дисталните сетивни латенции и амплитудите на СНАП ( най-малко по 1 нерв на горен и долен крайник).
· Иглена ЕМГ( най-малко на 4 дистални мускула).




МИАСТЕНИЯ ГРАВИС, СИНДРОМ НА LAMBERT – EATONИ БОТУЛИЗЪМ
Препоръчителни ЕМГ изследвания :
· Скорост на провеждане по двигателните и сетивните влакна на периферните нерви, най-малко на 3-4 нерва в горен и долен крайник.
· Определяне амплитудите на СМАП при единични супрамаксимални стимули.
· Иглена ЕМГ за изключване на тежки заболявания като амиотрофична латерална склероза, възпалителни миопатии, полиневропатии и миотонните.
· Репетитивна нервна стимулация с ниски и високи честоти, най-малко 4 нерва ( n. Facialis/ m. Nasalis, n.accessorius / m. Trapezius, n. ulnaris / m. abd. Dig.v. n. peroneus / mm. ext. dig. Br., m.tib. anterior).
· ЕМГ на единично мускулно влакно (джитър) – един от чувствителните методи за тестуване на нервно-мускулното предаване. Прилага се при пациенти със съмнение за МГ, когата при РНС данните са нормални или несигурни (най-малко на 2 мускула).


АМИОТРОФИЧНА ЛАТЕРАЛНА СКЛЕРОЗА ( АЛС)
Препоръчителни ЕМГ изследвания при АЛС
· Скорост на провеждане по двигателните влакна на периферните нерви ( най-малко 2 нерва на горен и долен крайник) за изключване на други заболявания.
· Скорост на провеждане по сетивните влакна ( най-малко 2 нерва на ръка и крак).
· F-вълните – намален процент и съотношението на F/M амплитудите.
· Иглена ЕМГ ( най-малко 4 мускула на долни и 4 на горни крайници + език ако е необходимо). Изследване на незасегнати (клинично здрави) мускули за откриване на фасцикулационни АП, прогресираща денервация, АП с високи амплитуди и сателитни потенциали. Мускули, които много рядко се изследват като – булбарни, лицеви, дъфкателни, гръдни параспинални и коремни могат да бъдат също полезни за да се открият ЕМГ данни за засягане на допълнителни части на тялото.
· Репетитивна нервна стимулация – на два мускула.
· ЕМГ на единично мускулно влакно (jitter).
· Иглена EMГ за определяне (използват ниски филтри >500 Hz ) – на джигъл (jiggle).
· Транскраниална магнитна стимулация, надежден метод за оценяване на централния двигателен неврон.

·
· Исхемична увреда на n. peroneus
·
МИОПАТИИ
Препоръчителни изследвания при болни с миопати
· Скорост на провеждане по двигателните и сетивните влакна а също така и F-вълните поне на един нерв на горен и един на долен крайник за изключване на полиневропатия (n. Medianus – сетивни и двигателни влакна; n. Tibialis и n. Suralis).
· Репетитивна нервна стимулация на 1 дистален и 1 проксимален мускул за изключване на нарушения на нервно-мускулното предване.
· Иглена ЕМГ: необходимо е да се изследват по 2 дистални и 2 проксимални мускули на горен и долен крайник и 1 параспинален мускул (inteross. Dors. I, ext. Dig. Comm., biceps br., deltoideus). Винаги да се прави количествена ЕМГ от различни места на един мускул, най-малко се избират 20-30 АП. Изчислява се средната амплитуда и времетраене на АП. Времетраенето на АП е най-важния параметър затова се сравнява със средното времетраене при здрави в зависимост от възрастта.
След ЕМГ не трябва да се измерва CK, тъй като може да се повиши. Биопсия да се взема от мускул на който не е извършена иглена ЕМГ (от контралатерална страна), тъй като може да предизвиква временни възпалителни промени.